Лора
"По-толерантна съм към личното пространство на децата. Когато искам да съм сама, затварям вратата на стаята и те не влизат. Предстои ни ремонт. Преразпределение. За да можем да се съберем всички, хем всеки да има собствено място"
Александър
"В апартамента живеем шест човека - аз, жена ми и семейството на дъщеря ми. Работех като фотограф. Отделих си това таванско помещение, за да работя в него - сега то е моето място. Свещено място. Тук мога да чета. Жена ми ме ревнува - тя има нужда да говори"
Тодор
“Най-накрая живея сам! Отървах се от всички дразнители.“
Невена
„След като мъжа ми почина, дъщеря ми искаше да живея при нея. Реших че това е моето място. Страх ме е да излизам. Не познавам такова нещо като скука или самота. Винаги намирам с какво да се занимавам.“
Юлка
"Не съм излизала от този апартамент вече година и половина. Не мога. Синовете ми са далече, извън България. Въпреки това, не оставам никога сама. Имам прекрасни съседи. Помагат ми, идват на гости. Всеки ден се разхождам на терасата, по няколко пъти"
Любомир Милчев
Ардженто би могъл да мине за сребролюбец, ако всъщност не го владееше страст към антикварното сребро. С натежали от малки сребърни предмети джобове, той подрънкваше като православна икона в обков.
Кица
"Аз съм Кица, юдейската царица!"
Анастасия
„Не мога да живея тук. Има твърде много снимки на мъртви хора.“
Спаска
"Аз търся мекотата у хората. Лилавото е цветът на мекотата. Бях само на шест, когато си купих първия плат. Беше лилав и мек"
Елена Героска

Проектът „Следи“ е опит да навляза в личното пространство на различни хора чрез фотографията. За повечето животни съществува определено пространство, което те възприемат като свое. Те отбелязват територията си и се чувстват заплашени, когато някой я наруши. Също като животните и хората имат стремеж към лично пространство. В желанието си да опозная личния свят на различни хора, реших да надникна в домовете им, там където те се чувстват себе си. Първо започнах да надничам през прозорците, после се разхождах из блоковете. Мина доста време преди да събера смелост да почукам на вратите. Отначало удрях на камък. Любопитството ми растеше, исках да вляза и да видя какво има зад вратата. След време започнах да спирам хора по улиците, да говоря с портиерите и продавачи по магазините, така постепенно започнах да намирам хора които се съгласиха да ме допуснат в домовете им. Предупредени за моето идване, те имаха време да се подготвят. Някои старателно подреждаха домовете си, други просто ме допускаха вътре. Искрено се надявам всеки да улови "присъстващото отсъствие" в тези фотографии защото там някъде между видимото и онова, което остава скрито се очертават границите на лично пространство.

Елена Героска, родена през 1990г. в Скопие, Македония. Завършва фотография в Национална академия за театрално и филомово изкуство (НАТФИЗ) в София. Нейни самостоятелни изложби са показвани в България, Македония и Австрия , нейни снимки са публикувани в списанията: Vice, Max и Capital Light  и книгата Shot by Kern на TASCHEN.