Никола Колев, село Миланово
Аз съм сирак, баща си не помня, помня само тегло...​ ​Вервам в Господ - Има нещо, което командва тая природа, не може току-така...​ ​Не съм взел на човек един лев... Живее ми се още, не ми се мре...
Георги, село Дружево Роден 1928г.
Работил е като инструктор в БДЖ. След смъртта на жена си преди 4 години живее сам в Дружево, през 2009г. година е преместен в старчески дом.
Стефан, село Горна Бела Речка
Живее сам до пролетта на 2010г. След падане в дома му е преместен в дом за възрастни хора.
Иван Димитров Тодоров, Криводол, роден 1930г.
Работил е като машинист и машинен инженер в Монтана. След пенсионирането живее в Криводол. След смъртта на жена му през 1999-а година живее между Горна Бела Речка и София, където всяка събота ходи на танци с пенсионери. „Научих се да танцувам на младежка бригада в Мездра и от съседи- цигани - валс, румба.Танцът много ми е помогнал в живота – добре е за теб, добре е и за околните. Приятно е да гледаш някой, който танцува добре”
Мария Гервасиева, село Горна Бела Речка, родена 1926г.
„Работех в Куба като инженер през 80-те години, в Камагуей и Олгин, безплатно пътувахме със самолет, осигуряваха ни всичко, много добри хора бяха кубинците, по-аристократични, просто се чувстваше разликата с нашата страна. Обичам Фидел, нашата страна я командваха простаци. След смъртта на мъжа ми дойдох тук при сестра ми в Бела Речка, през зимата съм при внучката в Дружба, в София.”
Мария Маринова, село Лютаджик, родена 1932г.
„Голяма любов бяхме с Методи, 4 години, 2 години съм го чакала, свекър и свекърва не ме искаха. Мъжът ми почина пред 41 години, оттогава съм все сама, работеше като шофьор в мина „Плакалница”, немаме деца Понякога хвърлям боб, но не вервам, така, за разтуха.”
Любен Динов, село Миланово
Надка Червенкова, село Миланово, родена 1924г.
„Ожених се на 21 години, по любов, при мене няма без любов. Земеделска работа съм работила, не съм ходила на море, един път – на екскурзия до Съветския съюз – Киев, Москва, Ленинград – и това е”
Пенка, село Горна Бела Речка
Надежда – Дешка, село Горна Бела Речка, родена 1935г.
Иван Първанов, село Долно Оризово, роден 1931г.
„Станах член на БКП на 23 декември 1960г. Повече от 35 години бях партиен секретар, до 1996г. бях в БСП, но сега вече съм в БКП „Георги Димитров”. Обичам Уго Чавес. Живея сам. Симът ми е в Италия, дъщерята в Монтана. Жена ми почина през 2004 година, затова не вярвам в Господ, защото нищо не му беше направила, а я прибра рано. Дядо ми беше ловец на змии, почина на 101 години.”
Славчо, село Горна Бела Речка
Бабак Салари

Травми и Чудеса - Портрети от Северозападна България е фотографски и антропологичен проект на Бабак Салари и журналистката Диана Иванова. В продължение на две години те документират живота на възрастните хора в осем села в Северозападна България – най-бедният регион в Европейският съюз. Събрани заедно – фотографиите и човешките истории – представляват рядка колекция от свидетелства за травмите и чудесата, преживени през последните години от най-старите обитатели на Северозапада.Проектът изследва в дълбочина феномена на социалната травма – загубата на чувство за общностен смисъл, обезлюдяването и застаряването в огромни части от региона заради икономичееския колапс на гигантите на социалистическата индустрия, разпадът на семействата, следствие от бедността и миграцията на жените като гледачки на възрастни хора в Италия и Гърция. 

Бабак Салари е фотограф, базиран в Монреал, активист и преподавател, който проследява живота в периферията на обществото. Неговите документални проекти включват: ирански художници в изгнание; матриархат, туземни общности в Мексико; гейовете и травеститите в Куба. Наскоро той документира разселените и тероризираните от войната в Афганистан, Пакистан, Ирак, Ливан и Палестина. Интересът му към фотографията започва като тийнейджър в родния му Иран, където допринася за различни публикации. На двадесет и една годишна възраст неговите политически дейности водят до лишаването му от свобода за срок от шест месеца от режима на Хомейни. При временното му освобождаване от затвора той бяга в Пакистан, а година по-късно пристига в Канада, където възобновява своето изследване и практика в областта на фотографията. Творбите на Бабак са показвани и публикувани на международно равнище. За работата си е получил много награди, включително Gold Addy от American Ad Federation през 2004 г. Четири от проектите му са публикувани от издателска къща Жанет 45.